Душата ти да пее чувал ли си? Без думи, без глас. Вътре надълбоко в тебе. Не тялото, душата ти да трепка чувствал ли си? Без сила, без усилие. Такава радост кому ли е позната? - На онзи, който знае как да вижда. Не са нужни на душата предмети, ценности, неща. Дори човеци не са й нужни. Любов е нужна. Онази чистата, истинската, безмерната, безукорната, единната.
Нея можеш да я намериш навсякъде. Стига я търси. Тя ще те намери в тревата, в цветята, в дъжда, в лъчите на слънцето, прокрадващи се през буреносните облаци, в усмивката на стареца, в смеха на децата, в камъчетата по плажа, мокрени от водата и обагряни от слънцето, в онази милувка невинна от близък приятел, в утехата на Вселената, когато заспиваш вечер в прегръдките й и знаеш, че всичко ще е наред...
Имал ли си чувството, че душата ти пее наистина? Че е толкова жива, че можеш да усетиш точно къде се намира? Усещал ли си я да звънти като кристал така ясно, че да не губиш време нито за миг да се замисляш съществува ли душата наистина? Усещал ли си се толкова цял и толкова свързан със всичко, че дори да не знаеш как да изразиш огромната си радост? Да искаш да се усмихнеш с глас само, за да можеш да предадеш и на останалия свят песента на своята душа?
Но когато го направиш си даваш сметка, че дори искрения ти звънък смях не може да повтори красотата на песента на твоята душа. Само онази... онази душа, която е пяла като теб може да разбере, само тя би чула истинската мелодия зад смеха ти.
А ти живял ли си? Пял ли си?
Р. Р.
